Не беше толкова далеч назад във времето, когато в нашата историография за периода XV–XX в. изследователските теми бяха разделяни на значими и на не толкова важни, на приоритетни и на теми „втора ръка”. Сред значимите водещо място заемаха политическите теми – национално-освободителното движение, революционните борби, партийната история, военната проблематика. От дистанция на времето днес не трябва строго да съдим подобен подход, защото въпреки неговото тотално налагане се появяваха добри научни публикации, базирани на обективната интерпретация на историческите извори и на задълбочен научен анализ. Достатъчно е да си спомним за фундаментални трудове на Вера Мутафчиева, Бистра Цветкова, Елена Грозданова, Страшимир Димитров, Виржиния Паскалева, Зина Маркова, Велко Тонев, Румяна Радкова, Надя Данова, Николай Жечев, Стойчо Грънчаров, а и на други наши историци, които и днес не са загубили своята актуалност и продължават да събират множество позовавания.Не беше толкова далеч назад във времето, когато в нашата историография за периода XV–XX в. изследователските теми бяха разделяни на значими и на не толкова важни, на приоритетни и на теми „втора ръка”. Сред значимите водещо място заемаха политическите теми – национално-освободителното движение, революционните борби, партийната история, военната проблематика. От дистанция на времето днес не трябва строго да съдим подобен подход, защото въпреки неговото тотално налагане се появяваха добри научни публикации, базирани на обективната интерпретация на историческите извори и на задълбочен научен анализ. Достатъчно е да си спомним за фундаментални трудове на Вера Мутафчиева, Бистра Цветкова, Елена Грозданова, Страшимир Димитров, Виржиния Паскалева, Зина Маркова, Велко Тонев, Румяна Радкова, Надя Данова, Николай Жечев, Стойчо Грънчаров, а и на други наши историци, които и днес не са загубили своята актуалност и продължават да събират множество позовавания.Сред избягваните теми във вече отминалите времена попадаха регионалните изследвания, не защото те бяха пренебрегвани от вече споменатите историци (дори напротив, някои от тях бяха започнали своята научна кариера именно с такива теми), а защото някой друг бе решил, че регионалистиката не е достойна за голямата наука, за дисертации и монографии. Слава Богу тези времена безвъзвратно отминаха. Още от началото на 90-те години на миналия век се появиха множество изследвания, разгърнати в рамките на докторантури и на публикации на български и на чужди езици, които не само промениха нагласите, но и убедиха в точно противното, а именно: регионалните проучвания са един от големите ресурси в развитието на българската историография, а що се отнася до очертания период (XV–XX в.) те обогатяват и балканската историография, тъй като добре известно е, че в епохата на Османската империя, която обхваща голямата част от този период, днешните политически граници на Балканите губят всякакъв смисъл. Това са последвали промени, коитона Балканите губят всякакъв смисъл. Това са последвали промени, коитосамо могат да попречат на обективния исторически анализ.Настоящият сборник е едно от поредните доказателства за настъпилитеположителни промени в нагласите на нашата историческа общност. Тойвключва статии на учени от България и Гърция, на представители наакадемичните среди от няколко университета и БАН и на специалистиот исторически музеи в страната: Атинския университет, Софийскияуниверситет, Великотърновския университет, Икономическияуниверситет – Варна, УниБИТ, Института по балканистика с Центърпо тракология – БАН, Регионалния исторически музей – Силистра,Регионалния исторически музей – Русе, Историческия музей – Трявна,Историческия музей – Омуртаг. Любознателният читател, и специалистът,и всеки, който е изкушен от историческата проблематика ще съпреживеелюбопитния контакт с резултатите от научните дирения на авторите поширок кръг теми: преплетената история на аграрните структури в региона,главно на чифлиците; превратностите на времето по примера на града/крепостта Червен през XV–XIX в.; ролята на титлата „капъджъбашъ”за вписването на българите в османския елит през XIX в.; на базата нанеизползвани досега османски и български архивни източници „ще сеповдигне завесата” относно имотно състояние на тревненци и на военнаструктура в каза Ески Джума през XIX в.; представена е ролята надокументалното наследство на чуждите консулски мрежи на Балканите зарегионалните проучвания; включени са теми и от съвременната епоха –колективизацията и краят на чифликчийството в Добруджа (1946–1951),„Музеите на Възраждането” и техните потенциални публики.Сборникът е резултат от три поредни значими научни прояви (поредицаот он-лайн лекции, дискусионен семинар и научна конференция),финансирани по проект „Повишаване на капацитета на музейнитеспециалисти в Регионалния исторически музей – Силистра и Регионалнияисторически музей – Добрич чрез развитието на изследователска мрежаза регионални изследвания“, финансиран от Национален фонд „Култура“по програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални иобщински културни институти.

На добър час на изданието!

1 ноември 2023 г.

Ден на народните будители

Чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев,Главен редактор