„ Котел сега има 1 120 къщи, повечето двукатни и направени само от дъски, без да има някъде кълчища, една черкова, … три школа: едното за момичета, второто за момчета, а третото „голямото школо“ (Котленската Академия), … 15 хана, два метоха, … до 6 000 души хора мъже и жени, от които 5-тях хиляди са чисти Славяни Българе, а останалите християнски Цигане. Българете са поменуват с овчарството и държат стадата си по големите паши Добруджански полета, и с които овце въртят голяма търговия в Цариград... Котленци са остроумни, обичат чужденците и учението. В тва село са се родили няколко прочути хора… Като се зададе човек от далеч, вижда един трикатник къщя, обиколени с високи рътове, настлани с вълна, и тук таме по някой чловек да я преобръща, и всичко тва е Котел“. Четем в статията „Описание на село Котел“, публикувана в първия брой на първия български вестник „Български орел“, отпечатан на 20 април 1846 г. в Лайпциг. „Описанието“ много добре улавя най-характерното за Котел през 40-те години на XIX в.: будно, проспериращо селище с водещ поминък овчарството, което вече е отвело котленци по тучните паши на Добруджанските полета и по пазарите на османската столица, с работно и замогнало се население, отворено за духовност и просвета, с голямо училище, оприличено на „Академия“, родно място на прочути хора. Всичко това обяснява защо точно Котел „намира място“ в първия от едва трите броя на редактирания и издаван от големия просветен деец Иван Богоров вестник.
Обяснява и още нещо – защо темата „Котел през ос-манския период и Възраждането“ вълнува изследователите, краеведи, историци, етнолози, вече повече от век иполовина. Накратко казано, защото тази тема никога не сее „затваряла“ сама в себе си и сама за себе си. Тясно свързани с нея са други важни и значими теми в българскатанаучна литература – за котленските възрожденци, все видни личности на епохата и на следосвобожденска Бълга-рия, за стопанските миграции през XIX в., за историята на Добруджа, за историята и културата на старопланинските селища. Всички тези теми остават открити и днес, било чрез привличането на нов изворов материал или чрез нов „прочит“ на вече известни свидетелства на времето.
Настоящата книга прави своя принос по темата „Котел и Старопланинският регион“ както с представянето нанепознати до днес исторически документи, така и с предложените в нея оригинални авторови интерпретации поотдавна дискутирани, но все още неразрешени въпроси. В нея са поместени докладите от проведената в Котел на 15 и 16 ноември 2019 г. Национална конференция на същата тема, преработени след получилите се по времето на форума дискусии под формата на научни статии, впоследствие подложени на редактиране и рецензиране.
Организирана с активното участие на млади учени отдва университета – Софийския и Великотърновския, на Центъра за стопанско-исторически изследвания, на Регионалния исторически музей в Силистра и с любезното домакинство на Котленското кметство, научната конференция имаше изключително отговорната мисия не само да запознае обществеността с най-новите постижения в историческата наука на тема „Котел“, но и да допълни, да надгради вече сериозната традиция в българската историография относно проучванията на историята и културата на старопланинските селища. Акцентът е поставен на изследва-нията върху Котел и котленци, на техните бит и култура,стопанска дейност, семейна структура, културни прояви, разселване и миграции в близки и далечни селища и територии, на котленските мрежи, но редом с това в настоящата книга присъстват и теми, свързани с други балкански селища, които допълват картината и дават възможности за сериозни научни сравнения, анализи и обобщения.
Този сборник има и още една важна мисия – да провери нагласите в научната общност и перспективите пред бъдещи изследвания по темата „Котел и Старопланинският регион“. Не е невъзможно следващи срещи и дебати на подобни научни форуми да предоставят полезно градиво по тематиката и в бъдеще.
Проф. д.и.н. Иван РУСЕВ